„Красно село“ е квартал на град София. Намира се в югозападната част на София и е включен в район „Красно село“ на Столична община. Основна транспортна артерия, която разделя квартала, е бул. "Цар Борис III" (бивш „Девети септември“). Друг основен булевард, преминаващ през квартала, е бул. „Гоце Делчев“ (бивш „Емил Марков“). Красно село и квартал Лагера се припокриват донякъде.
В Красно село се намира и едноименният покрит пазар, Кооперативен пазар „Красно село“, Национална Разузнавателна Служба, Завод за трамваи „Трамкар“ и звукозаписните студия на "Балкантон".

ИСТОРИЯ

„Красно село“ е сред малкото софийски квартали, чиято история е съвсем ясна още от времето на първите заселници. Първият постоянен жител в района е Димитър Н. Гергов, роден в Панагюрище. Интересна подробност за него е, че е син на Никола Гергов, който по време на Априлското въстание, заедно със Стоил Финджеков и Никола Бимбашов са майсторите на „черешовата артилерия“ на Панагюрище. След потушаването на Априлското въстание и клането в Панагюрище, Димитър Гергов бяга от там със семейството си и се установява в покрайнините на София. По това време територията на квартала е част от село Бояна (сега квартал). Следващите три години Гергов прекарва на това място, съвсем сам. Транспорт дотам няма уреден, липсват и поддържани пътища.
Нещата се променят през 1900 година, когато започва строежът на трамвайната линия София — Княжево. Девствената природа и удобството на трамвая довеждат нови заселници — Васил Коцев, Димитър х. Иванов, Стоян Ватралски, един софийски съдия с фамилия Монаджиков.
Към 1903 година формиралото се селище все още си няма име. Води се махала на Бояна. През тази година жителите му решават да изберат подходящо име на махалата си. Възлагат на Димитър х. Иванов, по това време личен приятел на Иван Вазов, да се свърже с известния поет и да го помоли да избере подходящо име за махалата. Вазов предлага две имена — „Калояново“ и „Красно село“. Жителите избират второто, което остава и до днес.
След Балканската война и последвалата я Междусъюзническа война стотици семейства на бежанци (главно от Беломорска Тракия, Вардарска Македония, Южна Добруджа и Западните покрайнини) се насочват към по-големите градове на България, търсейки препитание. Територията на днешния квартал е парцелирана от общината през 1914 година, след което започва неговото заселване. По това време и преди началото на Втората световна война Красно село се урбанизира бързо и много семейства на бежанци се установяват в тогава сателитния квартал на София. Отделни части на днешния район Красно село са известни като Добруджански квартал, Царибродски квартал и др.
За растежа на Красно село допринася и географската значимост на западния транспортен коридор, водещ към Перник. Една от първите трамвайни линии на Балканите, тогава наричана Княжевска, е официално открита на 1 януари 1901 по булевард „Цар Борис Трети“. Другите три трамвайни линии, открити по същото време, са Цариградската, Подуянската и Алабинската линии.
„Красно село“ се присъединява към София през 1951 г.

АРХИТЕКТУРА

За района е характерно по-старото, монолитно строителство, в периода след 1970 година, и ЕПК строителството — след 1980 година. Такива сгради са застроени предимно в западната част на квартала, в близост до бул. „Цар Борис III“ и пазар „Красно село“.

ОБРАЗОВАНИЕ, ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Детски градини:
- ОДЗ № 93 "ЧУДЕН СВЯТ", която се намира на ул. „Дебър“, заемаща почти цялото разстояние от кръстовището с ул. „Хубча“ до кръстовището с бул. „Стефан Тошев“
- 67 ОДЗ "Мечо Пух"
Училища:
- 142 ОУ "ВЕСЕЛИН ХАНЧЕВ"
- профилирана гимназия с изучаване на чужди езици "СВ.МЕТОДИЙ"
Лечебни заведения:
- СБАХЛ „Д-Р МАЛИНОВ"
- ХХ ДКЦ /поликлиника/
Други:
- храм "СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ"
- МВР - СДРВ - 06 РПУ

ТРАНСПОРТ

Населението се обслужва от масовия градски транспорт по линии:
Трамваи: 4, 5
Автобуси: 63, 73, 83, 102, 204, 260
Тролейбуси: 2,9