Съществуват поне четири понятия за център на София, които са се установили в зависимост от историята, времето и разбиранията на населението на града, нарастващ непрекъснато предимно вследствие на преселничество, а не толково по естествения демографски прираст.

ИСТОРИЧЕСКИ ЦЕНТЪР

Историческият център на града до голяма степен съвпада с границите на римския Улпия Сердика и средновековния Средец. Северната граница е бул. Сливница /Владайска река/, западната е бул. Стефан Стамболов /Женския пазар/, южната – ул. Алабин и източната – ул. Г.С.Раковски.

СТАР ИДЕАЛЕН ЦЕНТЪР

Старият център се развива главно върху основата на средновековния град и до голяма степен съвпада с границите на града при Освобождението през 1978 год. Естествена северна граница се явява Владайска река – бул. Сливница, западна граница са булевардите Христо Ботев и Македония /Руски паметник/, южната граница са булевардите Ген.Скобелев и Патриарх Евтимий, а източната е бул. Васил Левски /от Попа, през Паметника Левски, до Сточна гара/. Ядрото на този център са старата софийска Драз махала, църквите Сета Параскева, Света Неделя /Свети Крал/, Свети Георги /Черната джамия/ и Свети Седмочисленици, Баня баши джамия и Синагогата.

НОВ ИДЕАЛЕН ЦЕНТЪР

След комунистическия преврат на 9-ти септември 1944 год. и последвалото преселение в града на крупни провинциални „широки народни“ маси, в София се оформя нов тип върхушка – т.н. „червена буржоазия“, съставена предимно от висшата и средна номенклатура на БКП, казионния БЗНС, правителствените профсъюзи, както и от „прогресивната художествено творческа интелигенция“. Тази нова „буржоазия“ през 50-те и 60-те години инициира застрояването на града предимно в южна и източна посока. Незнайно защо комунистите всячески се опитват да се дистанцират от старите, наистина пролетарски квартали като Коньовица, Ючбунар, Банишора, както и от „еврейската“ Драс махала. По този начин се оформя съвременното понятие за идеален център на София, чиито граници се изместват в южна и източна посока.
Северна граница се явява бул. Княз Дондуков, западната – бул. Христо Ботев и продължението му бул. Прага, южна граница са бул. Пенчо Славейков и НДК, а източна граница е целият бул. Васил Левски.

ШИРОК ЦЕНТЪР

Широкият център на София обхваща старото и новото разбиране за идеален център, както и най-старите и близки до историческия център квартали /махали/ на града, а именно – старата част на Банишора, Ючбунар, старата Коньовица и местността „Еврейски гробища“. До голяма степен покрива територията на София около 1905 година.
Най общо границите на този център са:
- север – бул. Данаил Николаев, бул. Княгиня Мария Луиза, бул. Ген.Столетов;
- запад – бул. Константин Величков;
- юг – бул. Пенчо Славейков и началото на бул. Евлоги Георгиев;
- изток - бул. Евлоги Георгиев.
Крайни ориентири се явяват: Централна гара, Централния затвор, НДК /Старите казарми/ и Перловската река.